Коан. Стихове

Тази книга е вдъхновена от Смъртта и, въпреки тъгата си, носи много живот в нашето вечно Настояще – живо минало, болезнено неизживяно и невъзможно бъдеще, както и всяко друго проявление на Любовта.

Написана като вик за 40-ия ден след онова окончателно прекратяване на земния живот, което е изключително потискащо за човека, тя се опитва да предаде надежда – неясна е обаче дали съществува или не. Както философски често ни убягва Голямата истина, така и след лутането остава огромната открита Врата на Времето като проверка на изпитаните чувства, истини и правила.

Книгата предлага единствено своята собствена интерпретация на тази проверка с присъщото болезнено-безчувствено дистанциране от всичко останало извън дълбоко искрения разговор между двама души; този диалог става още по-искрен след загубата на единия от тях в отвъдното.

Мълчанието-Любов, разговорът-Любов, надеждата-Любов и безнадеждността-Любов... всеки поотделно или заедно могат да характеризират усилията за изразяване на неизразимото при среща между две души в космическата необятност. Нищо не се случва случайно - биха казали някои. Заглавието също напомня повече от конкретната си форма чрез абревиатура.

Ако личните ни истории имат смисъл, той се крие в различните прочити които са точно толкова важни именно защото са индивидуални. И това представлява мълчаливият творчески обмен между автора и читателите.