Mrs Dalloway

С изящно вплетени сложни вътрешни светове на своите герои в непрекъсната потокова съзнание, "Госпожа Дalloway" на Вирджиния Уулф продължава да очарова читателите с дълбокото си разглеждане на човешкия опит; за времето, пространството, лудостта и съжалението. Това издание от поредицата "Penguin Classics" е редактирано от Стела МакНикол и включва предговор и бележки от Елейн Шоуалтер. Миналото, настоящето и бъдещето се свързват в един забележителен юнски ден през 1923 година.

Клариса Далоуей, елегантна и жизнена, подготвя парти, докато спомня за детската си романтика с Питър Уолш и размишлява върху бързо приближаващата възраст на дъщеря си Елизабет. В друга част на Лондон ветеранът от войната Септимус Смит страда от шок след бойните действия и е близо до лудостта, постепенно потапяйки се в саморазрушение. Изживяванията им взаимодействащи се помежду си без да се срещнат напълно, Вирджиния Уулф майсторски представя случайното обединение на вътрешните животи по време на блестящия кулминационен момент на партито.

Вирджиния Уулф (1882-1941) е считана за значима авторка и есееистка от 20-ти век, ключова фигура в литературната история като феминистка и модернистка, както и централна личност в "Групата Блумсбъри". Тази неформална колективна група художници и писатели включвала Лайтън Стрейчи и Роджър Фрай , оказала силно влияние върху британската култура в началото на двадесети век. Между 1925 г. и 1931 г., Вирджиния Уулф написала произведенията си, които днес са признати за най-добрите й шедьоври - започвайки с "Госпожа Далоуей" (1925) до поетичния експериментален роман "Вълните" (1931).

Тя също така произвела впечатляващо количество литературна критика, къса проза , журналистика биографии , сред които игриво подривният роман "Орландо" (1928)и вдъхновяващият феминистки есеи "Стая собствена"(1929). Ако сте харесали “Госпожа Далоуей”, може да ви заинтересува „Улис” от Джеймс Джойс – наличен също във „Penguin Classics”. “Потокът му на съзнанието е едно от малкото истински нововъведения в историята на романа.” ("New Yorker").