What I Talk About When I Talk About Running

През 1982 година, след като продал джаз бара си, за да се посвети на писането, Мураками започнал да тича с цел поддържане на физическа форма. Година по-късно завършил самостоятелен курс от Атина до Маратон и днес, след многобройни участия в подобни състезания и триатлони, както и редица високо оценени книги, размишлява върху влиянието на спорта върху живота и творчеството си. Тази откровена мемоарна книга представлява смесица от пътепис, тренировъчен дневник и спомени, обхващаща четиримесечната му подготовка за маратона в Ню Йорк през 2005 г., включително места като градините Джингу Гайен в Токио – където е бягал рамо до рамо с олимпийски атлети – и реката Чарлз в Бостън сред млади жени, които го изпреварват. През тази удивителна призма на спорта изплуват множество спомени и прозрения: моментът "еврика", когато решава да стане писател; неговите най-големи успехи и неуспехи; страстта му към стари плочи; както и опитът след петдесетте години да наблюдава как времето му за бягане първо се подобрява, а после намалява. Смешен и сериозен едновременно, игриво философски, „За каквото говоря когато говоря за бягане“ е наситена със съдържание книга както за почитателите на този талантлив но резервиран автор, така и за растящата общност от спортисти които намират удовлетворение в дългите дистанции.