Разоренията на македонските българи 1878-1903

Първият организиран въоръжен протест на българите в Македония срещу условията на Берлинския договор, който ги оставя отново под османска власт и политически отделени от сънародниците си в свободното българско Княжество, е Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година. При неговото потушаване около 40 000 българи напускат родните си места и се отправят към свободна България. Потокът на бежанци от македонските области, останали под султанската власт, продължава да бъде активен и след това. Той се засилва след всяка революционна проява или действия на чети, а особено след нови народни повдигания като Малешевското (1895) и Горноджумайското (1902) въстание. Връхната точка на опустошението сред македонските българи настъпва при жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през лятото и есента на 1903 г., когато над 50 000 души напускат своите унищожени домове и търсят убежище в България. С множество оригинални документи и писмени източници книгата разкрива преследванията и разрушенията, които претърпяват македонските българи под османска власт между 1878 и 1903 година, както и значителните миграционни потоци към България вследствие на тези събития.