Българската одисея на Весна Парун

Тази история, разказана преди около петдесет години, е за любов и свобода, които едва сега успяваме да осмислим напълно.

Първата част на книгата представлява драматична хроника от 60-те години на ХХ век, разгледана през „роман в писма“ между хърватската поетеса Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев. Интимният сюжет на техните кореспонденции от периода 1963–1965 година – до последвалите събития три десетилетия по-късно – е поставен в глобалния контекст на времето: „измамната свобода“ от 1962 г. и настъпилата след това Студена война с нейното мрачно отражение върху културните процеси и международните отношения. Не можем да пренебрегнем факта, че Весна Парун е принудена да напусне България през 1967 година. Нейното приятелство с дисидентски настроени автори като Радой Ралин и Блага Димитрова, интересът й към самоубиеца Пеньо Пенев и "майсторите на страданието" Яворов и Ясенов показват нейната свободолюбива натура против тоталитаризма. Тази свобода присъства и в личния й живот чрез избора да живее независимо. Личните й писма рисуват сложен портрет на талантлив човек, равностоен на световноизвестното й творчество.

Втората част включва стихотворения, есета и пътеписи на Весна Парун относно България, която тя смята за своя втора родина. След като овладява богатствата на нашия език, тя превежда множество български поети - от символистите до съвременниците им. Модерната й естетика несъмнено оказала влияние върху новаторските ни творци; затова не е случайно тя също така получава преводи от група свои поддръжници. Книгата съдържа факсимилета от нейни писма, обширен снимков материал както две авторски рисунки подарени на български приятели.

Катя Зографова