Малкият приятел

Романът „Малкият приятел” от Дона Тарт ни води на завладяващо пътуване из дълбокия американски Юг, където детството се сблъсква с реалността на възрастните по един страховит начин.

Всеки нов труд на Дона Тарт, която е значима личност в американската литература, предизвиква интерес и внимание, тъй като тя публикува по една книга на десетилетие. Вторият й роман „Малкият приятел” потапя читателя в безвремието на южните щати, където под привидно спокойната и сънлива атмосфера дебнат мрачни тайни и неразкрити истини. Семейството Клийв гордо носи наследството си, но има аспекти от миналото им, за които никога не бива да се говори. На един трагичен празничен ден деветгодишният Робин Клийв е намерен обесен на дърво в градината. Единайсет години след това смъртта му остава загадка – въпреки че при инцидента дома им е бил изпълнен с гости, нито един от тях не успява да открие следа от извършителя.

В малкия град край Мисисипи сестрата на убития Робин – Хариет живее сама сред близките си, тежко засегнати от трагедията; нейният свят е изграден върху книгите. Заедно с приятеля си Хийли те решават да разкрият убийството на брат й и да наказат виновния. Но това начинание започва като детска игра и постепенно отвежда Хариет по мрачен път сред сенките и призраците на южната част на Америка.

През 2002 година самата Дона Тарт описва творението си като "стряскащ роман за конфликта между психологията на децата и света около тях", акцентирайки именно върху ужасяващия характер na този сблъсък... След успеха със „Тайната история”, тя желае да напише произведение с различна структура във всички аспекти. Докато първата книга представя всичко през погледа само на Ричард – почти документално заснето - целта й с „Малкият приятел” e той да звучи много по-симфонично подобно например на “Война и мир”. Общественото мнение сочи такъв подход към писането за най-предизвикателния.

„Малкият приятел” предлага tragichen реализъм; събитията са представени така сякаш наблюдавани в трескав сън. Въпреки че светът който Хариет разглежда е населен с призраци и сенки, той няма магическа природа; това важи също за гневния лиричен рационализъм присъстващ в гласа самата авторка.Текстът предоставя точно описание какъвто е животът: мрачен, зловещ ,опасен и объркващ – филтриран чрез ярките цветове идейте свързани със детството . Историята увлекателно протича като приказка , но не позволявайки утешителното усещане ,че всичко все пак би могло да бъде просто "игра".