Сия

Сантименталната изповед на един мъж, чийто звезден миг е отминал...
"1 септември, 5:30 ч., таванското помещение
В последно време се будя все по-рано с тревожни мисли за теб. Опитвам да ги прогоня и налагам себе си, но в тези моменти си представям как лежиш до Мариу, как нежно се гушите (о, колко прекрасно го правиш) и това не ми дава покой. След това не мога да заспя. Как бих могъл да спя, когато най-сладкото в живота ми - моментът да те видя до себе си - вече не съществува? Да видя твоето божествено лице. И още по-прекрасното - докато съм наполовина буден ти започваш да ме обичаш."
Из "Сия"