Тананикане на лакардиониста. Т.4

Всичко, което ще прочетете в тази книга, произтича от личните ми връзки и отношения с приятели и познати от различни страни: САЩ, България, Канада, Франция, Германия, Англия, Италия, Русия и Аржентина. Работил съм с художници и изкуствоведи като Иван Кирков, Николай Буков и Михаил Симеонов; общувал съм с музиканти, артисти и лекари – хора като Милчо Левиев и Христо Топузанов. Има много други близки приятели или дразнители. Нищо в книгата не е плод на амбиции за писателска кариера – всичко идва от сърцето ми и не беше замислено да бъде публикувано търговски.

Темите са толкова свързани с мен самия, че разкриват моята истинска същност. Това носи риска от непопулярност – явление неизменно свързано с искреността. Въпреки това се чувствам готов да споделя тези мисли. Животът бе най-красив именно когато интимното беше споделено по спонтанен начин - все едно разговор около маса.

Ако можех да избера как да прекарвам времето си всекидневно бих разговарял безкрайно; готвих би за приятели у дома ни при посещения. Но реалността налага работа на преден план – така протича животът ми.

Докато работя обаче често размишлявам над интересни теми; представям си какво биха казали Цветан Стоянов или моите родители по определени въпроси; а когато чувствам самота седя просто пиша своите идеи на хартията. Може би това е основата на писателството - обменяне на истории чрез белия лист.

Един критик нарече стила ми "лакардии", което напълно описва началото на всичко: там оставам засега.
Мислите понякога ме отвеждат към хубави разговори или уютни места за беседа - например един прекрасен ресторант в София рано сутрин сред зеленината.

Тази дейност може да изглежда проста или банална но всъщност е деликатна работа която зрее постепенно под повърхността.
Когато преживях второто си развода намерих малка стая до парка Борисова градина където открих ателие съсобственост на известния художник Иван Кирков - той има тайно хоби подобно мое: рисува джазови мотиви докато аз пиша вдъхновен от него.

Обсъждахме идеята за творчество сравнявайки нашите подходи — неговият стил прилича повече на геометрична форма следвана от цвят вибрации а моят стремеж е към непринудена несериозност комбинирана със фолклорни нотки.
Разменяме плочи помежду си — той ми даде нещо чудесно което записах веднага после написах текст вдъхновен от Луи Армстронг — „Луи Армстронг в Болболистан“.

Илюстрацията върху корицата му бе коментар относно текста който му предоставих без допълнителни думи.
Понякога творчески настроението те води до желание за размяна игри които провокират усмивка зад гърба им вместо сериозна дискусия...

Този глад у мен постоянно присъства- нуждата да комуникираме истински сами себе си извън социалните условности представлява важната част във взаимодействията ни… И тогава можем смело да говорим свободно!