Деагентивността в българския език и нейното изразяване (в съпоставка със сръбския език)

Изпълнителят на действието в дадено събитие винаги определя ъгъла, от който то се представя. Как обаче можем да покажем това събитие от различна и алтернативна перспектива? На този въпрос предлага решение концепцията за деагентивността. В произведението се комбинират различни езикови конструкции като пасив, безличен пасив, неопределени конструкции и безлични структури с логически субект, образуващи единно цяло - групата на деагентивните средства. Тези явления често остават недостатъчно разгледани в научната литература или не получават консистентно теоретично осветление. Категорията деагентивност е определена като прагматико-семантична и в предложеното изследване получава теоретична основа чрез анализ на богат корпус от български и сръбски текстове, разглеждани през призмата на когнитивната лингвистика, с включване на методологии от областите прагматика, текстова лингвистика и стилистика.