Reduction et donation : Recherches sur Husserl, Heidegger et la phenomenologie

Според Хайдегер, когато говорим за феноменология, възможността надхвърля действителността. Това не означава само, че новото начало на философията, което поставят "Логическите изследвания", отваря пътя към хусерловата идея да се мисли явлението такова, каквото е и както се проявява; но също така предполага, че методът на редукцията може и трябва да бъде разширен до крайност без никакви ограничения. Въпреки това, Хусерл прилага редукцията единствено върху трансценденталното и с цел обективността на обекта, в резултат на което не успява напълно да осмисли различието между начина на съществуване на обекта и този на съзнанието. Напротив, Хайдегер радикализира редукцията чрез Dasein - по-малко като конститутивен фактор и повече като експозиция пред света; а фокусът му е върху въпроса за битието до степен, в която онтологичното различие става основният феномен. Но дали анализата на Dasein всъщност достига битието като феномен според строгите принципи на феноменологията? Дали тя произвежда истинско онтологично различие? Опитват се да докажат, че "Битие и време" не успява в това отношение - затова завършването му има ключово значение. Тази апория подсказва обаче още една възможност: редукцията може да сведе не само до обективността, но и самия въпрос за битието. На мястото на конституента или Dasein би могъл да дойде един по-основен interlocutor - този който реагира именно спрямо чистото даване; той е този който позволява себе си да бъде засегнат от дадеността сама по себе си.