Майка

Какъв роман би могъл да създаде Тома Марков – най-великолепният български поет на нашето време? Ето какъв: динамичен, яростен, деликатен, меланхоличен и несъмнено – болезнено смешен до полудяване! Това е произведение, което не е за обикновения телевизионен зрител или дори за хора с литературни познания под средното ниво. Книга предназначена за истинските ценители на изкуството, които имат смелостта да се къпят ежедневно (сутрин, вечер и нощем). Романът разказва за живота на един автентичен артист в градската среда. Високото му качество го поставя в края на едно десетилетие, оказало се решаващо за адекватната българска модерност. - Радослав Парушев

Той е войник на Слънцето и шизофреник, който оставя следи от зъбите си върху гробовете на старата българска литература. Ако пишеше толкова много колкото пиеше, щяхме да получим Чосър. Но нямаме нужда от него – необходим ни е Тома Марков да танцува около нас докато малките и големи човешки пожари угасват през нощта. И когато огньовете догорят, той ще възкръсне от дребните количества сивкав прах продаваеми в „Надежда” и ще можем да го притежаваме... Финал. - Мартин Карбовски

И все пак писането от определена позиция не е непременно лошо решение. Защо Тома Марков да не твори като крайно урбанистичен поет с кръв смесица между хероин и токсични електрони; неговите очи – едното представлява витрина на интернет кафе, а другото отвора към канализацията; сърцето му прилича на пренаселен бар; мозъкът му наподобява линейка със свирене насред града която транспортира умиращия смисъл към интензивното лечение...? Защо това не може да бъде така? След като той черпи вдъхновение от синтетичните сокове на урбанизма и диша задушливия мирис изпълнен с похот? Нали пет поколения български творци са били неизменни селяндури и успешно са стояли в тази роля... Затова Тома Марков и неговият алтер его Макаронов могат спокойно да наблюдават през замъглен прозорец рано сутрин към изтока. - Калин Терзийски