Гадателят

В своето художествено творчество Мирча Елиаде (1907-1987) се основава на философската идея на Кант, която предполага, че пространството и времето не са активни реалности, а резултат от чиста интуиция. Той развива концепцията си, че "възвишеното" все още присъства в света и днес, макар да е смесено с "земното". Действията му се разиграват в уникалната атмосфера на довоенния Букурещ - по улиците с нагорещени от лятното слънце асфалт, между старинните каменни къщи-палати и зелени оазиси градини, както и кварталните кръчми - именно там възникват митовете и символите на Елиаде. Персонажите в неговата проза са обикновени хора с незабележимо ежедневие. В един момент (без сами да осъзнаят), те извършват невероятен "скок във времето". Оставайки в същото пространство на Букурещ, но вече преместени във друго време, те не подозират за настъпилата промяна около тях. Мирча Елиаде изгражда оригинален фантастичен свят - странен и почти езотеричен, където поезията на старата букурещка улица се преплита с древните митове сякаш излезли от недрата на земята.