Forbidden Sea/ Забранено море

Блага Димитрова умее да превръща мислите в поезия, медитацията в ритъм и вкус, цветовете в идеи, преценката в аромат и визията в етически израз. Рядко писането на жена съчетава толкова много интелектуалност с чувственост. Тази смесица несъмнено идва от видения, породени от лична и национална болка. Това е 'Черно море' – какъв хаос, каква революция, какви исторически промени? Поезията на Димитрова все пак носи скромна и спокойна усмивка над пропастта. Споменът за тази усмивка остава у мен и се проявява отново в нейния стил, устоял на трудности; слънце изгряващо над Черно море - слънцето на женския талант, който читателите говорещи английски ще оценят.

Юлия Кристева

Откривам смисъл във липсата.

Как бедна бях когато притежавах всичко.
Играех с любов,
подхвърлях я и я хванах във въздуха,
изпусках я само за да я настигна...

Излизах течаща на брега,
разтворена във безкрайността.
Слънчевият ветер нежно ме обгръщаше
и горещите му устни пиеха капките от кожата ми.

Наситена с морето,
лежах като сред пясъчната пустиня
и пред затворените си очи
безсмислието завихряше зелени кръгове.

В губенето на всичко почти има печалба.

Сега ме мъчи основополагаеща жажда,
отвличаща вниманието ми от опустошителното желание
за нещо отвъд ограничението на сетивата,
нещо невъзможно за откритие тук.