Кафепоеми

Средна Европа. Будапеща. Началото на XXI век. Кафенетата „Жербо“, „Централ“, „Морик“, „Моцарт“… Тази книга е вдъхновена от менютата на споменатите заведения. Предлаганото там кафе и кафейни коктейли предизвикват един уникален поглед, през който светът изглежда аристократично лек и изключително вкусен – едновременно изискан и достъпен. Вълшебството идва от големите черни очи на порцелановите чаши, в които блести поетичността на кафето. От него произлизат пътища към Виена, Париж, Венеция, Африка, Латинска Америка и много други места…

Всяка кафепоема е написана за времето необходимо да се изпие едно кафе, следвайки богатствата на менюто на четирите будапещенски кафета: “Централ”, “Морик”, “Жербо” и “Моцарт”. Така възникват текстовете – те са не само стихотворения, но също така рецепти. Читателят отпива от стиховете и рецитира рецептите – може би именно това е есенцията на кафепоетиката в ежедневната култура.

Инструкции за употреба:
1. Всяка кафепоема може да бъде приготвена без кофеин.
2. Съставките във всяка поема са обозначени с курсив.

Това е една книга посветена на финесa в европейската култура и обичаят около пиенето на кафе.

***
Пламен Дойнов изгражда своите кратки стихотворения върху основата на менютата от централните будапещенски кафета, използвайки конкретните рецепти като материал за творба. Умението му да "оживява" детайлите чрез разнообразните комбинации от съставки показва една истинска поетика относно сместа от черно-кафявия цвят до кремове, ликьори и сиропи! Кафето тук представлява величествена основа не само за традиционния градски живот но също така носи спомени за исторически моменти - цивилизационни влияния или имперски разширения.

Будапещенските есеи-поеми предизвикват носталгия по Виена; свързват ни със София между двете световни войни; служат като мостове към страните производители на кафе; напомнят ни глобални цивилизационни истории. Над всичко това се усеща ароматът любовта — старият сантимент от интимната среща или моментното споделяне с красотата около нас в града . Цялостният стил съдържа познати интонации с нотки вдъхновени от Бодлер или Валтер Бенямин , които описват Париж , Берлин , Венеция . Градът се чете през призма та тази специфична кофейна поезия — не просто като място за ритуали , а както всекидневие пропито с празничност .

Михаил Неделчев


* * *
Очарователното в "Кафепоеми" е че те не са просто отделни литературни фрагменти — всички те притежават общ мотив: кафето като символизация почивката , развлекателността и удоволствието . По този начин високото изкуство влиза в синергия с ниския бит нашият ден-днешен живот което преобразува всекидневното в част о т самото художествено преживяване .
Ако добавим интригуващ замисъл към неговото майсторско реализиране получаваме произведение което предоставя нов хоризонт пред българската лирика...

Митко Новков