Четвъртата власт. Кн.4

Ако някой беше казал на Светослав Илчев, че предложените му шейсет реда за вестника "Ниво", издаван от Августин Сокеров, ще имат национално значение, той вероятно щеше да помисли, че е луд. И как иначе да не си помисли така, след като през последните години бе написал томове текст - близо хиляда страници, което изискваше огромни усилия. През годините на прехода писателската професия значително се обезцени; телевизията буквално я засенчи и интересът към четене рязко спадна – тиражите бяха минимални – петстотин до хиляда копия и дори те трудно се продаваха. Общата мизерия принуди хората да спрат да купуват вестници и книги. Много автори потънаха безследно.

В това отношение може би оплюваният социализъм всъщност е бил златен век за българската литература: тогава имаше глад за книги и знания. Всеки млад човек с желание можеше да навлезе в литературната среда и да изучава различни течения и стилове – стигащи до класически произведения от Шилер или Гьоте до Шекспир. Поетите преминаваха трудности под строгата цензура на комунистическата власт, но същевременно тя позволяваше развитие на формата и прецизността в творчеството.

Литературата беше разделена по различни линии - селска срещу градска или интелектуална спрямо урбанистична; конкуренцията за признание беше жестока. Творци като Матев, Джагаров или Далчев спокойно можеха да се наредят до най-добрите европейски поети.

Светослав Илиев често размишляваше защо репресивният режим успяваше да роди толкова забележителни таланти, а демокрацията доведе до упадък в литературата? Вместо красиви стихотворения започнаха да доминират посредствени поп културни явления. Свободата откри пред народа тъмните му желания и низости.

Истинските поети почти изчезнаха; вместо тях появиха се имитатори без талант, които крадяха идеи от класиците без страх от последствия. Според него новото общество проявяваше само най-лошото у човека: алчност и агресия.

Илиев понякога чувстваше колективната участ на народа като проклятие описано при цар Мидас - демонът Силен го предупреждавал: „Не трябваше да съществуваш“. Той самият усещаше тежестта на знанието върху себе си; стремежът към познание го водеше обратно към основополагащи истини относно човешката природа.

Така светогледът му обхваща цялостния исторически контекст - от първобитното време през всички религии чак до философски размисли за смисъла на битието...