Евреите в българската градска култура

Според Сенека, робството засяга малко на брой хора, докато мнозина се привързват към него. Българите и евреите имат обща историческа съдба в определен период - време на осъзнаване, че истинската свобода е единственото подходящо състояние за творческия дух. XVIII и XIX век са знакови за Българското възраждане, което води до ново историческо самосъзнание, национално достойнство и идентичност. Вечните ценности като език, история, традиции и религия получават нов смисъл под влиянието на европейските културни достижения. Значителната роля на евреите от сефарадската миграция през 1492 г., установили се по българските земи, допринася за интегрирането на българите в европейската цивилизация. Носители на дълбока култура и духовна сила, те стават пример за българския народ при стремежа му към подобряване качеството си на живот.

В настоящата книга акцентът е поставен върху значението на евреите в развитието и оформянето на възрожденската градска култура – архитектурата както жилищна така и религиозна; организацията и естетиката в ежедневието; модерните образователни инициативи. Ритуалите и свързаните с тях предмети са разгледани в контекста на дългогодишната историческа художествена традиция сред евреите. Произходът им е проследен внимателно, а символиката зад използваните изразни средства анализирана във връзката с религиозния арсенал от предмети.

Авторите представят различни научни подходи и интерпретации с цел да намерят органичното единство около важността от присъствието на евреите в България. Силно настоява необходимостта да бъде проучена взаимовръзката между еврейските общности и балканските исторически процеси вследствие богатото взаимодействие между българската и еврейската материална култура.

Книга не само разглежда неизследвана тема в нашата научна литература, но предизвиква размисли не само у специалисти историци или изкуствоведи: Тя ни кара дискретно да помислим дали умеем да живеем съвместно със разбирателство толерантност? Дали сме достигнали прозрение относно факта че уважението към различията поражда най-благоприятната атмосфера за творчество? Опазваме ли наследството от материалната култура оставено ни от предците като символика за честота добродетелност? Това са въпроси които всеки трябва да обмисли навреме пред прага на третото хилядолетие.