Върху етногенезата на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците

В тази книга са разгледани основните теории относно все още неясния произход на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците, както и общото между тях. Изтъкнати са многобройни недостатъци на най-разпространените хипотези за техния произход. Основният проблем с тези теории е, че само славяните се възприемат като външни колонизатори в Западните Балкани по време на Ранното Средновековие. В книгата обаче са представени множество доказателства, които позволяват корекция на този недостатък.

Много съвременни учени отхвърлят старата широко разпространена теория, която твърди, че албанците (или шкиптарите) произлизат от малка част от античните илири. Тази спорна хипотеза предполага значителна латинизация и славянизация на групата илири без влияние от старогръцкия език или масивните нашествия през средновековието от готи, хуни и други народи. В настоящото изследване се предлагат 12 актуални научни открития в областта на историографията, археологията и етнографията срещу валидността на тази теория. Приложени са 40 думи с албански произход с източно-иранска етимология; 43 двойки когнати между албанийския и осетинския език; както и 12 тройни когнати в албанския, осетинския и унгарския език. Това подчертава присъствието на значителен компонент с източно-иранско значение - например при осетинците това е свързано със скитските аламани.

Освен множеството данни за иранизмите в Албания са посочени седем ключови термини (религиозни понятия и календарни термини), които имат аналогии в прабългарската лексика: бог (Hyj/УВИ), душа (Ah?/ф?), глиган (Dos?/ДОКС), дракон (Beirojn?/ВЕРЕНИ), овен (Dak/Dash/ТЕКУ), Юпитер (Enjte/АНИШЪР) и плитка коса върху бръсната глава (?epe/чембас).

Тези факти ни дават основание да предложим нова концепция за взаимодействието между субстрата και суперстрата при формирането на народа шкиптари през средновековието. Античното автохтонно население било отслабено след нашумелите нашествия задедо заселилите се там славяни а Куберови прабългари играят ролята на субстрат във формиращия се български народ. Суперстратът представляват новодошлите масагети – кутригури в Епир и авари в Превалитания.

Процесът по образуването етногенезата каракачаните和куцо-власите протича през средновековния период южноот Пинд планина което предполагало включването местните кутригури наречени "номади" който личи чрез определението куцо-власи „власи-номади”. Към края X век повечето куцо-власи известници като Асяне вече били преселили Мизия участвайки освобождението движение 1185 година Търново последвано имиграцията север Дунав .