Оглеждам се в уличните локви

„Всичко бързо преминава. Къде ли отива, ако никога не стига на нито едно място?“

Най-новият поетичен сборник на Палми Ранчев ни води из улиците – както софийските, така и тези по света в контекста на един космополитен живот. „Улиците за него разкриват онзи свещен момент – раждането на стихотворението или разказа. Те сякаш представляват ескиз, който съдържа същността и ДНК-то на автора, когото бих искал да нарека 'любовник на самотни улици и занемарени къщи', вд inspiration от едно негово заглавие.“

Поезията му се основава предимно на вътрешния ритъм, внезапните обрати и остри реакции. Това е книга от редките „бели врани“ в съвременната българска поезия.