Хроника от 5500 г. пр. Хр. - 642 г

Уважаеми читателю,

Според "Историята на патриарсите" на Александрийската коптска църква, Йоан от Никиу, който е авторът на тази творба, живее през времето на патриарсите Йоан III Семнудски (680–689 г.), Исаак Александрийски (686–689 г.) и Симеон I Александрийски (699–700 г.). Първоначално той заема поста епископ в град Никиу, разположен в долен Египет, в делтата на река Нил. През 696 година става главен управител на манастирите в Горен Египет, вероятно вече напреднал във възрастта си.

Книгата първоначално е написана на коптски език. Въпреки това съществува запазен превод на етиопски от 1572-1573 година, извършен от „дякон Гавраил Египтянинът“, син на мъченика Йоан Колобос по нареждане на Атанасий – главнокомандващия етиопската армия и кралица Марджам Сена. Етиопският текст и френското му издание са публикувани през 1883 година: Hermann Zotenberg: Chronique de Jean, évêque de Nikiou / texte éthiopien publié et traduit par H. Zotenberg, Париж, 1883. Английска версия на този текст е направена от R. H. Charles под заглавие "The Chronicle of John, Bishop of Nikiu", публикувана през 1916 година след работа с текста от Зотенберг; английското преписване пък е дело на Рожер Пиърс от Ипсуич, Великобритания - осъществено около 26 октомври 2002 година. Настоящият вариант представлява превод от английския оригинал към български.

Хрониката завършва с падението на Александрия през 642 година - моментът когато Египет окончателно попада под арабско управление. Това показва как йерархията включвала личности като император Ираклий и българин княз Кубрат по онова време; информацията предоставя важни данни относно българската история.

В книгата се съдържат значими факти за България:

1. Въстанието начело с Виталий срещу император Анастасий свързано с прогонването на българските архиереи.
2. Споменаването за посещение в Цариград от страна Боа – княгиня сред „външните хуни“ и нейното военно съдействие.
3. Ранното покръстване именно хунските владетели (Ярокс и Грепес) по времето Юстиниан.
4. Информация относно живота княз Кубрат: неговото пребиваване в Цариград като заложник-принц; покръстването му; приятелството със бъдещия император Ираклий и намесата му във византийската политика – единствения уникален източник за тези исторически моменти.

Известният български историк Ганчо Ценов насочва вниманието към тази ключова книга още през далечната 1910-та година (виж страници 161-572).

Важно да отбележим e че хрониката черпи сведения не само директно от предходни хроники но много събития произлизат преразказани истории основани върху Хронографията описана от Йоан Малала.

Надявам се скъп читателю настоящото произведение да добави ценна стойност към твоята историческа библиотека!