Голотата на това, което идва/ The nakedness of what is coming

Ако природата представлява началото, то дали човекът е нейният завършек? Целува ли той природата с предателската целувка на Юда или я поглъща като уроборос, захапал собствената си опашка? Осъзнаването – означава ли то грехопадение? Поезията на Златка Пишиева поставя човека в контекста на природата, изпълнен с напрегната хармония. В стиховете ѝ се усеща отражението на деликатното недоволство от Емили Дикинсън. Образите и смислите са красиви и неочаквани, плавайки по нежните вълнички на езерото, над което преминават пеперуди, пчели, сезони, чувства, птици и облаци… дори Бог.

Петър Чухов

„Голотата на това, което идва“ акцентира върху преходността чрез плавно преливане между три цикъла и общо 41 стихотворения. Те свързват сезона с важни моменти от живота ни. Точно синхронизираната връзка между различните стихотворения създава безпроблемен поток до самия край на сборника и носи усещането за цялостност.

Авторът предлага модерен подход към разбирането как миналото служи като основа за изграждане на настоящето у човека и че промяната е възможна. Подчертава идеята за живота като цикъл – предизвикателство и неизменимо трансформиране. Този цикъл е наситен със смисли, емоции, размисли и търсене.

Златка Пишиева завършила българска филология и педагогика през 2004 г., както и курсове по поезия в Творческата Академия „Заешка дупка“ през 2022-2023 г., където работила с поети като Аксиния Михайлова, Азиз Таш, Георги Гаврилов и Петър Чухов.

Тя пише проза και поезия και активно участва в културния живот της българската общност στη Швеция από το 2006 г.