Тайната история 550 г.

Уважаеми читателю,

В ръцете си държите книгата „Тайната история“, написана от Прокопий Кесарийски. Изданието, на което се основава преводът, е Procopii Caesariensis Opera omnia Rec. J. Haury. G. Wirth, публикувано в Лайпциг между 1962 и 1963 г., като том II обхваща „De Bello Persico“ и „De Bello Vandalico“, а том III – „Historia arcana“. Настоящият текст представлява българския превод на третия том от посоченото издание и е сверен с българския превод на Иван Генов, отпечатан през 1983 г. от издателство Народна култура в София; не са открити смислови разлики.

В своите три книги Прокопий описва войната на Източната римска империя при Юстиниан срещу готите в Италия, вандалите в Африка и персите в Азия, действително участвайки и наблюдавайки събитията – именно затова тези произведения са ценни исторически документи. Четвъртата книга предоставя уникални сведения за строителството по времето на Юстиниан. Писателите под диктатури често се сблъскват със сходен проблем, както споменава самият Прокопий: "... когато животът ти зависи от капризите на диктатора...", трябва да бъдеш внимателен какво говориш. Затова четирите му книги съдържат много похвали за главния герой Белизар и "мъдреца" Юстиниан; въпреки това обективният наблюдател Прокопий не пропуска да отбележи последиците от необмислени или користни действия, интриги и алчност.

Настоящото произведение е публикувано по желание на автора след неговата смърт и служи като остро критично разглеждане на режима установен от император Юстиниан и императрица Теодора. Ако то беше единственото такова по онова време, можеше да бъде наречено злостна клевета към героичните фигури без особено значение; но тъй като има предшественици - например книгата на Амиан Марцелин - която живописно описва упадъка на морала в Империята след II век с образи способстващи за отврат у добродетелно мислещ човек – настоящият труд изглежда логично продължение на критичния поглед върху нравствеността във властта според Амиан Марцелин.