Спомени за войната

Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на термина. Той разкри Истината пред своите сънародници. Написа кратка книга, но след нейното излизане читателите се преобразиха. [...]

Да приемем правотата на Никулин означава да признаем за фалшиви и безсъвестни всички упорито налагани възприятия относно войната, която днес е основен идеологически символ. Никулин ясно демонстрира как съветската власт е водила война с външния враг, превръщайки една „свещена война“ в масово унищожение на руския народ с цел опазване на партийната номенклатура.
~ Кирил Александров, историк

Книгата му е забележителна! Той е научен сътрудник от Ермитажа и доктор по науки, който сам е преминал през фронтовете на войната. Пише за това как убивал и бил убиван. Описва цялото мизерия на конфликта – не прощава нито себе си, нито цялата съветска армия. Никулин вярва в Бога и вероятно чрез това търси начин за покаяние. [...]
Тази книга е изключителна - откровена и ужасяваща. Темите в нея представляват важен аспект от нашето минало – те рядко са обсъждани или познати, но със сигурност присъстват.
~ Даниил Гранин, писател

„Спомени от войната“ стана главното книжно явление през последните десет години – единствена по рода си книга, която беше почти невъзможно да се намери за продажба. На панаира за нехудожествена литература в Москва хората с разочарование казваха: „Никулин? Свърши още вчера“. В Ермитажа продавачите с интелектуален вид чупеха пръсти: „Отдавна го няма при нас; очакваме ново издание“. При следващия панаир ситуацията се повтори: второто издание бе разграбено само два дни след старта му.
И всичко това стана без никакви рекламни кампании или промоции; информацията достигаше до хората традиционно - чрез устно предаване между приятели и познати.
~ Олга Лебедушкина, списание „Дружба народов“