Алкивиад Велики

Вера Мутафчиева беше последният значим български автор на художествена проза. Тя остави за нас, особено за младите, които искат да се занимават с литература, една важна задача – показа ни, че интелектуалният писател в България е напълно възможен.
Ани Илков

Чрез задълбочения си анализ на съдбата на известния пълководец и предател, Вера Мутафчиева достига до нещо изключително важно и характерно за проявленията на съвременния човек. Писателката го определя като „алкивиадство“ – „животинска радост от това да бъдеш жив; стремеж да извършиш всичко замислено, за да го осъществиш и преживееш; привличане към социалните среди – съвети, народни асамблеи, публика, войска“. Сливането между егоизъм и колективност ражда токсичните явления на демагогията и моралната относителност. Изглежда са нужни корекции от сократическото учение по въпросите на добродетелността, за да се освободим от собственото си „алкивиадство“.
Владимир Янев

Тя твърдеше, че е наследствен учен историк и писател по принуда. Всъщност истината беше обратната - тя бе историк и специалист по османистика по принуждение вследствие на житейските обстоятелства; а писането ѝ идваше естествено като дарба.
Антонина Желязкова

Обичайно казват за нея, че е успяла да сведе историческата дисциплина до литературното творчество; но според мен тя успя ясно да ги разграничени и създаде различни разкази от тях. Нейното четене-писане винаги носи скептицизъм и критика – именно затова то е проникновено и значимо.
Албена Хранова