Между Дунав и Черно море, или пет години в България

Хенри Баркли прекарва дванайсет години в Турция, като първите пет от тях са непосредствено след Кримската война, а останалите седем – в по-късен период. Той е назначен за инженер на българските железници и има възможност да опознае страната и нейните жители, записвайки своите наблюдения и преживявания с лекота и интерес, без да демонстрира пристрастия. Вижда както положителни черти, така и недостатъци у християните и мюсюлманите, но особено критичен е към турските чиновници – от губернатора до палача.

Неговата книга „Между Дунав и Черно море“ предлага богата информация за българския народ, техния характер и обичаи; тя е едновременно увлекателна и поучителна.

* * *

Сред местното население най-добрите работници се оказват българите. С правилно обучение и добър пример те могат да постигнат всичко. За съжаление обаче настоящето им обучение се ограничава само до канцелариите или магазинчетата на левантинските търговци в Константинопол и други големи градове, където бизнес моралът е толкова корумпиран, че нямат друг избор освен да станат мошеници. Честният човек изглежда глупав; когато някого нарекат гений, това означава просто, че той е по-изкусен лъжец или успешен измамник от своя съсед.

Хенри Баркли