Доктор Живаго

През 1955 година Борис Пастернак завършва своя значим роман „Доктор Живаго”, който обаче е забранен за публикуване, тъй като позицията на автора относно Октомврийската революция и настъпилите промени в страната е неясна. Две години по-късно, през 1957 г., ръкописът попада зад граница и е издаден от италианското издателство „Фелтринели”. През 1958 г. Пастернак получава Нобеловата награда за литература, но под натиск отказва да я приеме. След последвалата унищожителна кампания срещу романа, обвиняван в "антисъветски" настроения, както и срещу неговия автор, той умира в Переделкино.

В Съветския съюз романът „Доктор Живаго” става достъпен посмъртно едва през 1988 година.

Творбата се пише над десетилетие (1945–1955) и представя творческия опит на писателя с цел да създаде мащабен труд за Руската революция (1917) и Гражданската война, разглеждайки съдбата на руската интелигенция сред историческите катаклизми от началото на XX век до Втората световна война. Чрез прозата си Пастернак рисува сложната картина на моралния и духовния живот по това време и се впуска в дълбоки аспекти на човешкото битие: тайните на живота и смъртта, силата на вярата, връзката между личността и културата във връзка с неизменния ход на историята; ролята на изкуството в преодоляване дисхармонията предизвикана от войни и революции.

Акад. Лихачов описва „Доктор Живаго” като поетична изповед или „лирическа автобиография”, където Пастернак разказва историята не само за себе си, а също така за духа на своето поколение.