Франция при Наполеон. Революцията. Консулството. Империята

„Броят на книгите, посветени на Наполеон и неговата Първа империя във Франция, вероятно надхвърля числеността на войниците в армията му. Периодът на Наполеон е време на значителни политически, социални и икономически трансформации не само във Франция, но също така и в Централна и Западна Европа. Тези години са белязани от бързото израстване на генерали в армията – по-бързо отколкото жените раждат деца.” - Андре Мороа

***
Драматичните събития около френската армия през 1812 година – нахлуването в Русия и последвалото отстъпление, което се превръща в бягство, заедно с героичните усилия на руския народ да защити своята родина, намират отражение в литературната класика чрез творбите "Бородино" от М. Лермонтов и "Война и мир" от Лев Н. Толстой. Художникът Давид оставя след себе си великолепни портрети на Наполеон, а Бетховен му посвещава "Героична симфония". Гьоте проявява възхищение към неговия гений; той го подкрепя и забранява на сина си да участва във войната срещу него през 1813 година. Хайне изпитва съчувствие към страданията му заради трудностите причинени от англичаните по време на изгнанието му на остров Света Елена. Според Стендал, който достига до Москва с френската армия през 1812 г., входът й във Венеция през 1797 г. поставя край на героичния период в живота на Наполеон Бонапарт."