Изгнание и музика

В книгата „Изгнание и музика“ (2018) Барилие разглежда как изгнанието влияе на творческите способности на композиторите, които са преминали през такова изпитание. В различни исторически ситуации – като Полското въстание, Руската революция, сталинизма и нацизма – авторът описва както художници, чиито творчески умения са останали почти незасегнати (например Стравински, Шьонберг и Мийо), така и такива, при които вдъхновението е изчезнало (като Рахманинов и Барток). Завръщането в родината за някои от тях се оказва благоприятно или пагубно (както при Прокофиев и Корнголд). В други случаи вътрешното изгнание става тежест до края на живота им (Шостакович, Вайнберг, Фейнберг) или дори предшества убийствата в концентрационните лагери; то провокира създаването на произведения като форма на протест (Улман, Шулхоф). Цемлински, Хиндемит, Курт Вайл и много други демонстрират как музиката може да изразява страданието на изгнаника и устойчивостта му.