Нищетата на мозъка

Според Савелиев, ние използваме интелекта си за разрешаване на основния проблем, пред който е изправен всеки жив организъм на планетата: оцеляването с цел предаване на генетичната информация към бъдещите поколения. Заради това виждаме реалността през призмата на биологичните мотивации.

За много хора такъв подход към анализа на човешкия мозък може да изглежда циничен, но той предлага добро обяснение за основното противоречие в обществото – че най-добрите идеи за развитието му често са в конфликт с биологичните стремежи на индивидите.

Авторът разкрива как преследването на лични биологични цели играе роля в създаването на общности. Човекът, подобно на другите организми, търси взаимодействащи отношения като обмен и симбиоза, а понякога дори паразитизъм. Въпреки това борбата за ресурси от страна на отделния човек е неморална и егоистична, което противоречи на социалната свързаност.

Това показва защо системи без ясна биологична перспектива биха могли да се самоунищожат (както например СССР), както и причината политиците десетилетия наред обещават едно и също – по-малко работа срещу повече печалба. За да спечелят избори, те просто трябва да предложат повече "биологични бонуси" от конкурентите си.

Григор Сарийски