Avers. Разкази за нежеланите

**Льо Клезио**

Жан-Мари Гюстав Льо Клезио, известен с подписа си JMG Le Clézio, е роден на 13 април 1940 година. Семейството му произхожда от френската област Бретан и мигрира на остров Мавриций през XVIII век, където приема британско гражданство след колонизацията на острова от Великобритания.

Той има богат опит в пътуванията и е живял в множество държави като Нигерия, Франция, Великобритания, Тайланд, Мавриций, Панама, Мексико и Южна Корея.

Като писател и преподавател той е автор на над четиридесет произведения. През 1963 година получава наградата Renaudot за романа си „Le Proc?s-Verbal“, а през 2008 г. печели Нобелова награда за литература за цялостното си творчество. Оценяван е като "писател на нови начала" и изследовател на човечността извън доминиращите цивилизации.

„AVERS. Разкази за нежеланите“ представлява първия разказ в книгата със същото заглавие. Думата "Avers" означава лицевата страна на монета. Главната героиня Морийз намира своето спасение чрез песните си – подобно на ангелите или птиците; според автора това символизира свободния глас.

Въпросът защо да се нарекат „нежелани“ вместо „невидими“ също повдига интерес: авторът обяснява в интервюто по радио „France Culture“, че термина “нежелани” описва хората не само като невидими - те са виждани от другите, но често избягвани или пренебрегвани. Те минават покрай тях сякаш са прозрачни; имената им остават незабелязани или заменени с унизителни прякори.

Писателят се стреми да улови всеки детайл от живота им чрез своята работа – както камера запечатва изображения без пропуски. Той показва страданията във въздуха около бедстващи деца от изолирани зони до малките момичета бягащи от света на алкохола и наркотиците; потапя читателя в ужасните сцени от войните и трагедиите при индианските села...

Надеждата остава един свят, където всеки ще бъде видим – имената както тези на героите така и местата им са записани тук със специална любов.

„Картините не могат да бъдат сравнявани с паметта – те нямат способността да се връщат назад... Всеки детайл - лица, тела… всяка бръчка или знак оставят отпечатък... Какво значи моят опис? За коя цел? И кой би прочел моя спомен?“ пита Льо Клезио.