Жеравите отлитат на юг

„Вълнуваща разказ за тихата жестокост, която носи любовта. Книга за спомените, прощаването, отношенията между бащи и синове и връзката им с кучетата. Лична история за всеки, който е бил принуден да се сбогува с родител…“
Фредрик Бакман,
автор на световния хит „Човек на име Уве“

Времето на Бу изтича. Но то остава едно от малкото неща, които все още притежава. Безкрайни дни един след друг, чиято тиха рутинност се нарушава само от посещенията на хората, които се грижат за него и внимателно записват състоянието му.
За щастие, Бу има компания в лицето на Сикстен. Проблемът обаче идва от неговия син, който настоява кучето да бъде преместено някъде другаде, защото старецът вече не може да полага нужната грижа за него. Заплахата да загуби последния си приятел вдъхновява Бу да направи последен опит да устои срещу ситуацията и го подтиква към преосмисляне на живота си – включително загубената любов към Фредерика и недостатъчните начини, по които е показвал чувствата си през годините. Той трябва също така да приеме тишината и празнотата след себе си.

Как може нещо толкова естествено като семейството всъщност да бъде толкова сложно?