В търсене на по-добър свят. Целият живот е решаване на проблеми

Карл Раймунд Попър (1902-1994) е философ и общественик с австрийски и британски произход. Той е признат за един от най-влиятелните мислители в сферата на науката и значима фигура в либерализма през 20-ти век. Освен това, Попър е написал множество произведения по теми свързани с обществената и политическата философия. Известен е както с критиките си към емпирично-индуктивисткия подход в научния метод, така и със защитата на принципите на либералната демокрация и социалната критика. Според него „отворените общества“ не се стремят да наложат единствена версия на истината, а вместо това търсят начини за съжителство между хора с различни убеждения.

Успехът на свободата и демокрацията в Европа потвърди правотата на Карл Попър. Неговото послание към бъдещето подчертава необходимостта от бдителност, като акцентира върху важността на критичната рационалност за мирното съществуване между народите.

Хелмут Кол описва книгата му като силна защита на демократичните идеи – актуална, интересна и отлично написана.

Попър сам заявява: „Не трябва да целим щастие чрез политика [...] Моята основна теза е, че човешкото страдание представлява най-належащия проблем пред рационалната социална политика.“

Той добавя още: „Силата на идеите […] има поне толкова значение, колкото физическите ресурси.“

По отношение на мира той казва: „Мирът е жизнено важен. Вероятно ще трябва да се извоюва наново и дълго време да се пази... Оптимизмът обаче остава задължение.“

Попър споделя мнението си относно управниците: те рядко превъзхождат средното ниво по морал или интелектуални качества; често пъти са даже под него. Считам подобни надежди за лудост – особено когато става въпрос за избор на способни лидери.

На финала той заключава: „Целта пред всяка цивилизация е намаляването влиянието на насилието и страха върху живота ни.“