Полковникът няма кой да му пише

В разказа основната тема е около един петел. Това не е обикновен домашен петел, а боен – последният спомен от сина на полковника, загинал по време на битка за бойни птици. В периода, в който се развива историята, семейството на полковника се състои само от двамата възрастни – него и съпругата му (включително и петела), които живеят в крайна бедност и чакат пенсията, обещана им от държавата като награда за заслугите му през революцията. Но вече 56 години тя не пристига. Заглавието на произведението произлиза именно от това положение; то представлява реплика на пощенския служител към местния лекар: „Полковникът няма кой да му пише.“ Полковникът и жена му правят каквото могат, за да оцелеят. Той изпитва дълбока привързаност към петела на своя син, но при условията на бедността понякога помисля да го продаде на дон Сабас, след което започва да колебае решението си…