Голямата странна градина

Във всяко дете се крие и един възрастен, а във всеки възрастен продължава да живее едно дете. Поради това „Голямата странна градина“ е приказка, която е предназначена както за деца, така и за пораснали.

Тази творба написах преди петдесет години – в период, когато изглеждах съвсем различен човек и водех чужд живот. Бях млад, безгрижен и притежавах необикновена красота; вече бях публикувал две книги. Четях Достоевски и философски текстове, които не разбирах напълно; обичах да размишлявам върху смъртта с убеждението, че тя никога няма да ме застигне. Бях изпълнен с вдъхновение от думите – те ми носеха радост и мъчение одновременно; през нощите често не можех да спя от тяхното нахлуване и правих силно горчиво кафе, за да пиша.

Тогава на света се появи моята първа дъщеря Неда. Името й избрахме защото съдържа „не“ и „да“, символизиращи противоречивата природа на жената. Занят с този новооткрит щастлив момент реших да изразя благодарността си към живота чрез писането на приказката „за деца и възрастни“, посветена на Неда – именно „Голямата странна градина“. Наскоро открих малката книжка в библиотеката си; прочитайки я отново почувствах смесица от радост и тъга за миналото ми – осъзнах как времето ме доближава до края на собственото ми пътешествие из тази светла къдрава градина със сенки и човешки истории. Сега надничам зад оградата към несвършването на Пътя.

Пред вас стои „Голямата странна градина“… добре дошли в страниците ѝ! Позволете ми да ви представя себе си такъв, какъвто бях.
Владимир Зарев

„О колко малка е тази градина - сто крачки напред или назад, наляво или надясно... Но светът не може просто да бъде толкова тесен: иначе къде ще растат децата?“
Неда вътрешно реши утре непременно да излезе навън в търсене на своя Път.
Из “Голямата странна градина”