Старецът трябва да умре

След като са прекарали целия ден в работа върху общия си превод, двама мъже се отправят на вечерна разходка из града. Единият от тях е писател и споделя как и защо е създал повест, вдъхновена от изгубен сценарий. С всяка нова разходка той не само разказва за творбата си, но и открива частици от своя живот.

Неговият другар – неволен съпреводач, но желан слушател – става свидетел на сложната мрежа от обстоятелства, лични преживявания и важни моменти, които изплуват по време на разговорите им.

Спомените на писателя относно процеса на творчество и живота му редуват с фрагменти от самата повест; реакцията на неговия приятел варира между привличане и отблъскване както към историите, така и към самия автор.

С времето героите преосмислят възприятията си пред лицето на приближаващата старост и несбыдлени мечти. Те обсъждат баналността на непознатото, трудното съчетание между лек живот и писането на проза, смесването между изкуство и реалност.

Възниква въпросът: дали главният герой е лъжец? Егоцентрик ли е или просто очарователен фантазьор? Безпокоят ли го налудничави мисли в навечерието на старостта или пък внезапно прозрение му помага да осъзнае собствените си заблуждения?

Отговорите едва ли могат да бъдат категорични. А възможно ли е значението да бъде ясно разграничено от начина му за осмисляне?