Книгата като обект. Надникване в една домашна библиотека

Всички заглавия, които можете да видите на тези страници, са открити в две малки частни библиотеки – една в Кърджали и друга в Асеновград. Въпреки че тиражите им са значителни, книгите от третата четвърт на XX век, характерни за това време, постепенно изчезват от нашето присъствие. Ръчно написаните заглавия и придружаващите ги илюстрации представляват безценна част от културното ни наследство. Те са неотменима съставка на националната ни ценностна система и демонстрират уникален български стил при писането с кирилица. Макар да не претендираме за пълнота, колекцията от корици, суперобложки, гръбчета и титулни листове в тази книга е истинска находка за дизайнери и редактори.

— Райчо Станев

Наредени или може би не.

Гръбчетата им.

Така изглеждат най-красиво – подредени един до друг.

Някой преди теб е запълвал тези рафтове с книги.

Такъв тип колекции се показваха гордо; споделяше се сякаш случайно по времето преди Ютюб и Нетфликс — дори без целодневна телевизионна програма.

Дали някой оценява сега тази красота? И какво значение има тя?

Тя е устойчива старинна сила, на която можеш да разчиташ.

Да ти вдъхне смелост да забавиш темпото. И да потърсиш себе си.

— Петя Запренова

Безспорно Борис Ангелушев е уникално явление в сферата на изкуството у нас. Той символизира важен момент в шрифтовата култура у нас. Привнесъл европейските достижения във графиката той успява да ги направи толкова български както никой преди него — а вероятно и след него няма подобен пример.

— Проф. д-р Стоян Дечев, НХА

В творчеството на Александър Поплилов всичко е внимателно обмислено — всеки детайл носи ясно или подсъзнателно послание независимо дали става въпрос за текст или изображение. Борис Ангелушев полага основните принципи; Александър Поплилов предоставя среда за развитие. Но именно те двамата допринасят за оформлението на съвременната шрифтова култура в България.

— Д-р Георги Павлов, НХА