Български правни метаморфози

Текстът е написан в контекста на две основни обстоятелства. Първото се отнася до текущото състояние на правния ред в България, а второто касае преобладаващите интерпретации относно характера и причините за това положение. Ясно е, че така нареченият правов характер на българското общество подлежи на обсъждане, тъй като доминиращите социални реалности предлагат изображение, което коренно се различава от онова, което би трябвало да бъде при условие законът да играе роля основен регулатор в нашето ежедневие. Дълго време този проблем оставаше незабелязан; когато обаче той започна да проявява драстични и жестоки измерения, обществото получи различни обяснения относно състоянието на закона и правосъдието у нас.

Често тези обяснения идват от заинтересовани лица сред юридическата общност или свързани политически и икономически сили. В резултат интерпретациите се свеждат до технически или организационни недостатъци и лична отговорност. Тоест проблемът не се разглежда като мащабен социален въпрос, а по-скоро като техническа или индивидуална трудност. Намирам подобни тълкувания не само за погрешни, но и целенасочено неправилни. Първата стъпка към нерешаването на един социален проблем е неговата неправилна дефиниция – явление далеч от случайността.

С настоящия текст опитвам скромно да предложа алтернативна перспектива върху сегашното състояние на „закона“ у нас, която извира от логиката и трансформациите на цялостното ни социално и историческо развитие през новата история.

Гражданската ми надежда е откритият и компетентен диалог по социалните въпроси у нас най-накрая да прерасне в конструктивно обществено действие – стига разбира се да има условия за това. Както казва Емил Дюркейм - един от класиците в социологията: „Единственият начин да докажем движението е просто да продължим напред.“

Професор Иво Ангелов Христов e роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Той притежава магистратура по право и докторска степен по социология на правото от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2003). От 2009 г., той е доцент във катедра „Приложна и институционална социология“ във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а професорските му права са признати през 2016 г.

Автор е на четири монографии както и множество научни публикации; освен това той беше депутат в 44-то Народно събрание.