Писмо от Острова. Стихове

На Острова снегът е краткотраен –
той не прикрива срама на разголеното лято,
което нахално преминава в есента и зимата.
Тук реките не познават зимния покой –
миризмата от раните, изчистени през нощта,
бива отвлечена в контейнерите на морето.
И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс,
издигайки се до белия облачен гръб, -
а птиците от моя небесен смях
разпериха прозрачните си крила над Темза.
Питате защо избягах
от моето уютно ъгълче самота –
за да намеря удобно място
в тишината на островните гори
за болезнените ми спомени.

***

Бели облаци пълзят
над зеленото лято край Кроули –
стада без овчари и кучета-вълкодави (вълците отдавна са напуснали страната,
прибягвайки към спасение от скуката…).
Тук никой не чака слънцето да слезе близо до хребета,
за да огласи медният звън на стадата
спускащи се от планината.
Никой тук не е изпитвал могъществото
на високомерния поглед на овчарските кучета.
Все по-често сънувам старите дъбове,
под които селското стадо почива,
докато аз разговарям с горските птици,
с цафара в ръка…