Черните обувки

Тази книга е изключително лична. Словата в нея са натрупани с толкова интензивност, че ако премахнеш или добавиш дори едно, преживяванията ще изгубят своята сила и смисъл. Авторката на текста е поетеса и въпреки че произведението е в прозаична форма, за нея дори интервалите между редовете носят значение.

Книгата може да се сравни с айсберг - видимото в нея представлява само малка част от цялостното съдържание. Значително по-голяма е онази част, която остава неизказана, потулена или отхвърлена. Премълчаното понякога означава мълчание, а друг път - забрава; забравянето идва както от несъществени причини, така и от болезнено важни спомени.

„Щастлива и тъжна“ би могло да бъде друго заглавие на това произведение. Ин и ян, светлината и мракът непрекъснато се борят в душата на героинята - те взаимно си влияят: единият расте, докато другият намалява и обратно до безкрайността. Или по-точно казано - до момента на нейното съзряване.

На книгата ѝ е забранено да предоставя обяснения или директно да назовава фактите; тя не трябва да осъжда или анализира събитията. Вместо това единствено може да вдъхновява любов - както героинята сама, така и самото произведение - към различни момчета, определени аспекти от живота или литературата като цяло…

Чавдар Ценов