Ням. Стихове

Васил Славов е роден в столицата на България, София. Той завършва английска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Първата му стихосбирка излиза през 1989 година, а същата година той се отправя към Съединените щати, където изучава литература и креативно писане. Преди да замине, публикува поезия, проза, преводи и литературна критика във множество български литературни списания. Той е автор на редица поетични и белетристични произведения и е удостоен с различни престижни награди за литература. Неговото творчество включва оригинални стихотворения на английски език, които са представяни в САЩ и Великобритания.

Славов е член на Управителния съвет на Лигата на българските писатели в Америка и извън нея. В момента живее със семейството си в Питсбърг, Пенсилвания.

---

Ням

Сега когато вечерта приключи и нейният скитащ облак избледня,
размишлявам за секвоите покрай пътя, за мъдростта на моя роден край,
за кръвта ни която постоянно залязва; за силата на тихото предаване,
как невъзможното се разпилява; как невъзможното запалва нашите очи.
За хората, които оправдаха трепета ми следобед под дърветата,
а после потънаха в сенките под есенното жълто от разпятията.
За тази бедна вечер до пределност – носеща всичките ни дни
и спомена как клепачът потреперва при мигновението кога детето заспива.
За всичко това което всеки носим; за тишината която придава смисъл;
за смъртта и радостите ни преди да обърнем страницата там.
Благодаря ти Боже че ми предостави възможността да преживея този живот
в предварително определени рамки – колкото мога - преди да дръпнеш въжето там.
Благодаря ти за планината Боже; благодаря ти за музиката от майка ми върху ръката,
която мога да занеса с мен – а онова което не мога – ще изпратя с дима си.
Сега… когато вечерята… затихне… последният... светъл... кадъм,
целувам кората на секвоите – стъпвайки във небесните води.