Змията - 46 легенди за Сътворението

В тези произведения Антон Баев е постигнал изключителен баланс между четивност и дълбочина, комбинирайки ненатрапчиво разказване с философска многопластовост. Важно е да се отбележи и че историите му предизвикват вълнение – без това емоционално въздействие, което напоследък остава на заден план, изкуството губи своя смисъл.

Спас Господов поемаше обратно от Седемте хълма към Малък пазар.

Много години назад той бе тръгнал през полетата към голямото населено място с хълмовете. Босоног младеж с опърпан вид и тъмна кожа от слънцето вървеше по прашния път, замислен над думите на баща си: „Понякога животът ни надминава. Но само понякога. Запомни го и не се отказвай!“

Той прегърна Спас, почти плачейки; беше едва 18-годишен. Баща му го потупа по гърба, здраво захвана рамото му и посочи правилната посока.

„Който не вижда собствения си маршрут, ще бъде пометен от него!“ – каза бащата, след което шляпна Спас по потния врат и затвори портата на селската къща до река Марица.

През това лято реката течеше мътно, рибите не кълвяха и Спас осъзна времето да поеме собствен курс.

Точно тогава усети ухапването на змията малко над глезена. Не я забеляза визуално, но чуваше как преминава през храстите. Извади ножицата от задния джоб и кибрита от предния; запали клона й обгорил острието после със зъби стискаше докато изряза част около двете червени точици. Разкъса ръкава на ризата си и превърза глезена си.

И за първи път в живота си започна да мисли какво всъщност става с човека след смъртта. Отказа се бързо да търси ответ при махане с ръка.

Ухапването промени целия му живот – сестрата която два часа по-късно му постави ваксинална инжекция беше младо момиче с черни очи , къдрава коса , дълга шия , носеща касинка под бял мантиче . Тя стана негова съпруга…

Разказите на Антон Баев са пронизани от духа на Шехерезада - те съчетават игривост със сериозност; драматичните моменти редуват комични интерлюдии а любовните истории показват разнообразие в динамиката на живота чрез радости или трагедии.
Неговият стил сякаш експериментира с различни повествователни техники – понякога събитията изглеждат като самостоятелно разказани; друг път те получават специфично оцветяване благодарение на разказвачкия характер който може да сменя маските - било то герои или наблюдатели - даже без ясна идентичност сама история играе ролята нагледателя

Светлозар Игов