Мъжът с червеното палто

Можем да започнем с куршум и пушката, която го е изстреляла. Обикновено такъв подход се оказва успешен: съгласно установеното драматургично правило, ако в първия акт на сцената присъства пушка, то тя задължително ще гръмне в края на произведението. Но каква точно е пушката и кой е куршумът? В онези времена те са били много.

Или можем да стартираме по един съвсем обикновен начин – с палтото. Само че не би ли било несправедливо да започнем именно с него вместо с човека, който го носи? Поради това палто обаче – а всъщност заради начина, по който е представено – ние запомняме този човек (ако въобще си спомняме за него). Как ли би се чувствал той? Облекчен, радостен или може би малко засегнат? Всичко зависи от нашето възприятие за характера му през призмата на времето.

Джулиан Барнс, удостоен със „Златния букър“ и отдаден франкофил, ни пренася в Париж от късния XIX век, рисувайки картината на Бел епок чрез живота на забележителната фигура д-р Самюел Поци. През лятото на 1885 г., в Лондон пристигат трима французи с намерение да купуват неща "за духа и окото". Един от тях е принц; другият - граф; а третият - мъж от скромни произход и италианска фамилия: д-р Поци.

Самюел Поци притежава красота и харизма. Той e хирург-гинеколог, учен-колекционер, светски персонаж и донжуан — близък приятел на Сара Бернар. Също така той фигурира върху един от най-великолепните портрети направени от Джон Сингър Сарджънт. Комплексните отношения в семейството му развиват действието сред разкошната атмосфера на тази културна эпоха, но която постоянно показва своята истерична нарцистична страна. Това време носи жестоки предразсъдъци и силен национализъм — явления твърде познати днес.

„Мъжът с червеното палто“ представлява уникален портрет на Бел епок — включвайки нейни герои и злодеи; писатели, художници и мислители... както и живота на един човек изпреварил своето време.

Барнс пише стилно и хумористично като разглежда историческите събития през погледа както творец със способност за фантазииране така също критичността характерна за историка. Неговата работа заслужава висока оценка!
„Ню Йорк Таймс“