Свидетели на свечеряването

Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Завършва гимназия в родния си град, а след това изучава българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Професионалният й опит включва работа като учител, библиотекар и журналист както в Българското национално радио, така и във вестник "Студентска трибуна". Дълги години е заемала поста редактор на отдел "Поезия" в списание "Пламък". След политическите промени у нас поема ролята на директор на Издателство "Иван Вазов" и работи за администрацията на Министерството на отбраната.

Александрова е авторка на множество стихосбирки, сред които: "Златните момичета" (1972), "Невъзможно бягство" (1975), "Коприва" (1977), "За близкия човек" (1980), "Камък" (1985) и още много други до последната й творба от 2020 г. - „Свидетели на свечеряването“.

Освен поезията си тя публикува детската книга “За Айя и други разкази” през 1980 г., романите “Всяка вечер е петък” (2001) и “Другия” (2010). Сред драматургичните й произведения са пиесите: “Полегати дъждове” (1979), “Въздух за всички” (1988) и др. Нейни стихотворения са преведени на редица езици - руски, чешки, английски, немски и много други.

Според Марин Бодаков Рада вижда изкуството като средство за свързване с другите хора чрез внимание, състрадание и любов. В нейната поезия темата за любовта се явява форма на самопознание и празнуване на живота.
Екатерина Йосифова подчертава уникалността й да улови всяко изменение вътре у себе си с искреност дори когато честността може да бъде неприятна; именно благодарение на този подход успява да представи чистота сред хаоса - качество характерно само за нейното творчество в съвременната българска поезия.