Корените на небето

Романът е издаден през октомври 1956 година и същата година печели престижната награда "Гонкур". Често е наричан „екологичен“, но в момента на публикуването му, мнозинството от обществото не проявява интерес към въпросите за опазване на околната среда, а малцина разбират термина „екология“.

„Смятам, че той беше човек, който бе достигнал до по-дълбока самота от останалите – истински подвиг, между другото. Защото когато става дума за рекорди в самотата, всеки един от нас носи шампионско сърце.“

Тези думи относно главния персонаж Морел обобщават съдбите на всички други странници в романа, чиито пътища се пресичат в централната част на Френска Екваториална Африка през началото на 50-те години на XX век. Дузина незабравими герои, родени от въображението на Ромен Гари и борещи се яростно с корените си - те са толкова многобройни и разнообразни в своята красота; някои... така дълбоко вплетени в човешката душа.

„В 'Корените на небето' направих решителен протест срещу масовото избиване на слоновете и ловците... Ставаше дума основно за защитата на природната среда - т.е. нашата свобода.“

– Ромен Гари