Възхвала на Ханс Аспергер

„Без съмнение, това е един от най-искрените и болезнени (въпреки че в същото време носи и оптимизъм) разкази за родителството, които съм срещала. Не преувеличавам, нито използвам излишен патос. В основата си стои историята на семейството на Златко Енев – писател и издател, който живее дълги години в Берлин и е баща на две деца, едното от които е аутист. Липсват характерните героични акценти или чувства на отчаяние и самосъжаление пред лицето на трудностите. Вместо това се усеща любов, топлота, размисъл, знания, откритост и благородство. Има надежда, смирение и приемане; осъзнати грешки са споделени не с цел да провокират жалост или драматизъм, а за да вдъхновят хората в подобна ситуация… Стилът е брилянтен с майсторски езикови умения; разказът увлекателно привлича вниманието… Този текст не става само дума за аутизма – той разглежда теми като любовта, самоакцептацията, приема на другите хора, семейството, личностното развитие , взаимността , отговорността и свободата. Това е разказ за живота.”