Символната система на "Книга на промените". Биномно-квадронна структура на Идзин Ч.1

„Книга на промените“ представлява изключително произведение на човешкия интелект, отличаващо се със своята многопластовост. Тя разглежда същността на живота, динамиката на промените и начина, по който индивидът възприема съдбата си – творческият импулс в нас.

Биномно-квадронна структура на Идзин – част 1.

Непрестанният интерес към китайската „Книга на промените“ (Идзин) отразява не само нейното значение за философията в Китай, но също така подчертава универсалността й. Концепцията за промяната, представена и анализирана чрез Идзин, е безспорен закон с широко приложение както в материалния свят, така и във духовната сфера. Древните автори или множеството им последователи търсят своето място в Космоса и опитват да разберат връзките между себе си, Вселената и останалите хора. Чрез опита си те осъзнават, че всичко е изградено от противоположности и че тези противоположности постоянно взаимодействат помежду си.

В проявения свят няма нищо статично; всичко е подложено на промени. Всяка дейност зависи от своя контекст или противоположност: всичко преминава през цикли - от мрак към светлина, от отрицателно към положително и обратно. Под повърхността на хаоса обаче има скрит ред с определен ритъм при прехода между негативни и позитивни моменти.

Според Идзин основата на битието е Великият предел (Тайдзи), който ражда своето противостоене. Както се посочва в Дао-дъ-дзин: „Едното произвежда две; двете дават три; трите генерират цялото многообразие“. Тези три категории са Небето, Земята и свързаният с тях Човек. За нас числата обикновено обозначават количество; първоначално обаче те показвали качество или модел в структурите. В традиционния китайски контекст числото служи за описание именно качествени характеристики. Преди да прибегнат до гадаене с Идзин древните задавали въпроса: „Какви явления могат да се случват едновременно?“ Всяка хексаграма може да бъде разбрана като комбинация от две триграми или три двойки линии – двете цели символизират Небето (ян), а двете прекъснати символизират Земята (ин). Комбинацията им олицетворява Човека. Небето и Земята действат като два полюса в съществуването ни; човекът представлява архетипа Адам Кадмон според Кабала – отражение както горе (в небесната сфера), така долу (в земната реалност). Според Юнг Адам Кадмон олицетворява универсалната душа — душата на човечеството — а също така процеса на трансформация.

Ако направим паралел между тези символи и психологията: Земята би била колективното несъзнавано или подсъзнанието; човекът представлява индивидуалното съзнание; докато Небето асоциираме със свръхсъзнанието или духа.

Карл Густав Юнг нарича тази книга "велика" особена". Според него Идзин предлага методология за проучване на несъзнателното поле у индивидa , което изисква преодоляване предразсъдъците присъщи за европейското мислене относно каузалността като аксиома . Напротив , китайските философи виждат случайността какво важно влияние върху развитието нa явленията ; активният ангажимент с гадателство сред китайците през вековете потвърдил значението , което отдават нa случайни фактори . Изпълнявайки ритуали чрез “Книга нa промените”, практикуващият синхронизира собственото си познание c околния свят посредством интуитивно прозрение ; целта му e dаи информация дали действияta му ще бъдат одобрени oт висшия порядък . С помощтаи взаимодействаща сила ин-и ян то книги предоставя важни решения относно природни закони nили социални структури .

Всички характеристики