Германският пациент. Сборник хумористични разкази

Сборник с хумористични разкази

Когато навърших 30 години, написването на хумористични истории ми се струваше като нещо много лесно. Писах ги почти в изобилие – може би по един на седмица, без особени усилия.

Сега, когато съм двойно на тази възраст, задачата изглежда доста по-сложна. С всеки изминал ден писането на кратки разкази става все по-трудно за мен. След многократни опити да намеря правилните думи, достигнах до ситуацията, която описва блус музикантът Камен Кацата в песента си „Боли ме главата“: „Забравил съм какво търся, но със сигурност не е нещо маловажно…“

Всъщност аз не съм забравил – търся онзи непреходен хумор. Времето е най-сериозният враг за един хумористичен автор; текстовете, вдъхновени от актуални шеги или смешки бързо остаряват и губят стойността си - те "вехнат" дори за часове.

Друг музикант – македонският китарист Влатко Стефановски сподели в едно интервю следното: ако човек упорито пресява пясък на плажа през 40 години, рано или късно ще открие часовник „Ролекс“. През годините аз преминавам през множество думички и смешки в стремежа си да намеря своя „Ролекс“, но досега нямам успех; даже руския “Слава” остава недостигнат.

В момента предавам ситото на читателя да прегледа написаното от мен – може би сред страниците ще се появи моят „Ролекс“. Или поне пясъчен часовник, който да измерва как времето минава както за автора така и за неговите творби... И кой всъщност заслужава да бъде отстранен – текстовете или самият техен автор?

Михаил Вешим