Хотелът на спомените

"ХОТЕЛЪТ НА СПОМЕНИТЕ", написан от Златко Ангелов, представлява психологически роман, в който са вплетени спомени, събрани в реалното време на повествованието. Семейната история е представена през погледа на героите, а не чрез гласа на автора, използвайки езика на образовани индивиди.

Тази автобиографична творба притежава географска и хронологична достоверност и напомня за стила на Елена Феранте и Карл Уве Кнаусгор. В нея измисленото се преплита с истински преживявания без явни връзки към живота на самия автор.

Целият текст носи дълбоката психологическа идея, че човешката душа е свързана с емоционалната памет, която се трансформира през целия живот – пречиства се от маловажните детайли и постоянно обогатява опита ни. В този контекст никоя морална биография не може да бъде считана за окончателна преди настъпването на смъртта. Героите разказват своите истории чрез спомените си, акцентирайки повече върху емоциите отколкото върху конкретните места или обстоятелства около събитията.

В романа времето играе роля надхвърляща простото измерение; то функционира като активно лице в сюжета.