Червената книга (Liber Novus). Текстът

"Червената книга (Liber Novus) на Карл Густав Юнг, швейцарски психиатър и основател на аналитичната психология, е непубликувано произведение по време на живота му. Това е ръчно написан и изрисуван дневник, в който са събрани неговите съновидения и будни визии от периода 1913–1929 г., оформени като средновековен ръкопис с цел да служи за храм на душата чрез образи и слово.

Книгата, която за първи път вижда светлина през 2009 г. на немски и английски език, представлява резултат от дълга психологическа експериментална работа. Следвайки примера на древногръцките герои Одисей и Орфей, Юнг се осмелява да предприеме своеобразно пътешествие – да потопи в бездните на това, което по-късно нарича колективно несъзнавано. Той жертва част от себе си – тялото, душата си и ума си – в името на архетипите, които обитават неизвестните сфери вътре в човека. Въпреки че вече е постигнал известност приживе, той решава да тръгне по този нов маршрут - методa активно въображение - с надеждата да възвърне изгубеното духовно богатство след суетното лутане.

В процеса на тази мистична драма излизат неочаквани съдържания от несъзнаваното под формата на различни образи: старозаветният пророк Илия; юдейската принцеса Саломе; Зигфрид от нибелунгските легенди; джуджето Миме; Парцифал – рицарят na Граала; кабирите от Самотраки; раннохристиянският анахорет Амоний както и шумерския герой Гилгамеш (Издубар). Под влияние на архетипния Филемон Юнг общува със своята душа ,която понякога приема формите или змия или птица. От него научава седемте наставления към мъртвите относно предвечната природа Бог в неговата душа — повелителя над гностическата Плерома.

Сблъсъкът с несъзнаваното описан в Червената книга става първоначалната материя (materia prima), чийто трансформиращ ефект ще доведе до формирането на централния камък (lapis) за житейското дело (opus) най-влиятелния изследовател човекосознанието през ХХ век — неговият мистика единството (mysterium coniunctionis).

Юнг счита Liber Novus за основополагающ ресурс зад всички идеи във своето късно творчество. Доказано тайна до девета година on XXI век тя представлява парадоксален феномен в историята след печатането благодарение мощното влияние което оказала още преди публикацията си.

Десет години след разкритие таинствения печат върху нея книгата достига до българските читатели."

Пламен Хаджийски