История Славянобългарска. Зографска чернова от 1762 г.

„История славянобългарска“ играе ключова роля за българите и тяхната идентичност. В това значимо произведение се усеща дълбочината и искреността на родолюбивото чувство на Паисий. Неговият труд е искрата, която задейства Българското възраждане, вдъхновяваща призив към гордост от нашето минало и страстно желание за свобода, която народът ни очаква от дълги години.

В настоящата версия текстът на „История славянобългарска“ е адаптиран до съвременен книжовен български език, основавайки се на Зографския ръкопис, публикуван от проф. Йордан Иванов през 1914 г., както и на преводите от старобългарски направени от акад. Петър Динеков през 1963 г. и проф. Божидар Райков през 1972 г. Черновата версия, написана собственоръчно от Паисий Хилендарски, се пази в българския манастир „Св. Георги“ в Света гора. Тя е открита през 1902 година от известния фолклорист Антон Попстоилов (1869 – 1928) сред славянските ръкописи в библиотеката на манастира.