Градът в алена пелерина

„Дъблин е неразривно свързан с Джойс, както Прага с Кафка, а след този роман Рио ще бъде тясно обвързан с Аслъ Ердоган...“

„Афтенпостен“

„Аслъ Ердоган притежава изключителна чувствителност и проницателност като автор; нейните романи са завършени произведения.“

Орхан Памук

Йозгюр е в бедствено положение – гладна и на ръба на психически срив. Нейното единствено оръжие срещу Рио е да напише за града, който ? отнел всичко. Докато разглеждаме откъси от нейния незавършен роман (заглавието му правилно е „Градът в алена пелерина“), той се трансформира в „роман в романа“, а личната й история започва да придобива ясни очертания.

Междувременно разказвачът описва един ден от живота на Йозгюр, който става и последният за нея. Следвайки героинята си Йо през фавелите, преминавайки през обредните ритуали на Кандомбле и насилието по улиците към собствената си смърт, самата тя търси начин да постигне мир с живота като път към катарзиса. Двата взаимосвързани романа показват как границите между двата образа на Рио – метафората за смъртта чрез погледа на Йозгюр и животът в другия контекст – започват да се размазват.